Темата за понятието “време”, представляващо една абстракция, изцяло рамкирана от човешкото въображение, е основна в най-новият танцов проект на артиста и хореограф Александра Драгова.

Спектакълът “8”, който ще се състои на 26.03 и 27.03 от 20:00 часа в CINEMOTION STUDIO, има за цел да илюстрира чрез танцовото изкуство как би изглеждал един свят, едно съществуване, където умът е освободен от илюзията на времето.

Ключово значение в спектакъла, повлиян от различни култури, има финалният музикален трак, който е индийска мантра. Мантрата е символ на безмълвната комуникация и на универсалното общуване между хората, без значение от расата, религията и други. Действието е разделено на 12 части, имайки за цел да индикира един 12-месечен космологичен цикъл, подкрепящ твърдението, че времето е циклично и всеки момент се повтаря, всеки ден е вечен.

Времето не е подвластно на ничия сила, на ничие желание. То е форма на безспирно движение, оформяне, непрекъсваща рутина между начало и край, създаване и разруха. За да ни покаже, че човек може да корелира с времевото пространство и да заема неговите форми и посоки, независимо от обстоятелствата, Александра Драгова сътворява “8”, с чието представяне цели също и да популяризира танцовото изкуство в България.

Срещнахме се с Александра, за да ни разкаже по-подробно за задкулисния процес на работа по проекта, любимите моменти, творенето в екип и още много други.

‍

Кога се роди идеята за “8” и откъде почерпи вдъхновение за нея?‍

Концепцията за вечната игра на времето и освобождаването на ума от нея се роди за пръв път в главата ми преди 3 години. Дълго време се опитвах да я разработя напълно, но може би причината да не я завърша до тази година беше това, че не се чувствах достатъчно пораснала и емоционално подготвена, за да я представя и изиграя в завършен вид пред хора и пред самата себе си. След като започнах да обмислям представянето на идеята ми в по-мащабен спектакъл, преминах през много промени на детайлите - смяна на музика, подбор и количество на хора и идеи. Дори сега не мога да кажа, че финалният резултат е напълно съвършен или отговарящ на първоначалната ми представа, но подобни неща се избистрят с времето. Най-важното за мен е опита, който трупам и душевната награда от това да видя как темата на проекта ще се отрази в съзнанието на публиката и какви дискусии би породила.‍

Как избра екипа, с който работи над проекта и лесно ли го сформира?‍

В края на миналата година организирах кастинг, на който откликнаха множество талантливи танцови артисти, чиято обща цел кореспондира с моята да се разпространи магията на танцовото изкуство в България. Всеки има нужда от изкуство, особено в подобни тежки времена.

Колкото до работата с хора, които са с различно ниво на кариерно развитие, това може да се окаже по-деликатно на моменти, особено в подобна индустрия, тъй като като хореограф, аз трябва да съчетая в едно танцьори с богат опит с такива, които още тепърва навлизат в бранша, така че финалният резултат да е задоволителен както за екипа, така и за публиката. Това, което ми помага в случая обаче и което ме вдъхновява ден след ден за работата ми е желанието и любовта, които виждам във всички мои колеги да създадем нещо красиво както за окото, така и за душата.

Най-важният фактор за мен в избора на екип е това да усетя, че човека отсреща гледа на танца не просто като работа или хоби, а като начин на живот и неизменна част от сърцето. Останалото е просто интуиция, никога не греши!

‍‍

Колко време отне идеята да се превърне в реална танцова постановка? Срещна ли трудности по пътя и ако да, какви?‍

Реализацията на проекта отне около половин година, а трудността, с която се сблъсках беше да открия съвместимост между всеки член на колектива, за да успея да обединя специалните качества на всеки в едно цяло, а именно - “8”.‍

Коя е твоята най-любима част от проекта?‍

Не бих била способна да избера измежду някоя, тъй като съм вложила еднакво внимание и страст във всяка една от тях.‍

Ако трябва да съпоставиш миналият ти проект “Втора кожа” с “8”, мислиш ли, че този път идеите за екип, хореография и организация идваха по-бързо и естествено?‍

“Втора кожа” винаги ще има специално място в сърцето ми, тъй като това беше първият ми по-мащабен танцов проект по собствена идея и хореография. Благодарение на него представям днес и “8” под формата на продължение.

Ако трябва да ги съпоставя, със сигурност за “8” имах много повече изградена подготовка относно организация, хореография и презентиране, но въпреки това процесът на изработка на спектакъла беше сложен. Всеки един компонент, било то екип, сцена, декор, осветление, е по-развит и грандиозен отпреди. Изключително съм благодарна на всички, които бяха до мен и ми помогнаха да сглобя представлението, чиято премиера е този уикенд. Въпреки че пространството, което ще използваме за премиерата на “8” - CINEMOTION STUDIO е фотографско студио, където се снимат реклами и кампании за различни клиентив, този уикенд то за пръв път ще се превърне и в танцова сцена. Специални благодарности за това отправям към Виктор Тричков.

Най-важната част от танцовият спектакъл е това, че е изцяло финансиран със собствени средства. Това ни дава автономията, с която искаме да покажем, че чрез обединяването на артисти за една обща кауза може да се създаде нещо красиво и значимо, което да остави отпечатък върху съвременното културно наследство на страната ни.‍

Какво е посланието в “8”, което искаш да резонира най-силно в съзнанието на публиката?‍

Посланието е пробуждане. Трябва да спрем да живеем в рамки, да се ограничаваме физически и ментално и да съществуваме в унисон с времето, а не против него. Всичко може да бъде постигнато, стига човек да има силата на мисълта да превъзмогва собствените си циклични ограничения. Светът е само и единствено това, което въображението ни позволи да бъде.
‍

‍